Смиляна

Лиценз № 8384/ 2000 г. и лиценз №51047/2006 г, общо 72 мин 5 сек
 

Скъпи приятели,
ценители на българската народна песен,

В ръцете си държите албум с любими мои песни от македонската фолклорна област, които знам, обичате и вие.

Напуснах родното си Костурско още невръстно дете по време на Гражданската война в Гърция. В дни бурни и тежки поех незнайните бежански пътища из Европа без майка, татко и роднини. След мен останаха само мъртвите и онези живи, които още можеха да носят оръжие в борбата за справедлив живот. Без детство, без родители, без младост истинска, израснах сред чужди народи, на които дължа огромна благодарност за възпитанието и образованието си. След двадесетгодишна раздяла семейството ми се събра в Прага. Сбъдна се мечтата на родителите ми и заживяхме щастливо в Майка България, всеки със своите спомени и преживелици от четирите посоки на света – Австралия, Узбекистан, Чехия, Полша. При всичките несгоди откъде сили да пея ли? Ако не пеехме, трябваше да плачем, но човек е роден не само за мъки.

Дълбоко съм убедена, че сътвореното през вековете от предците ни трябва да се съхрани, обогати и предаде на бъдните поколения. От малка обичах да слушам и припявам на момите по селските празници. Унесена потъвах в безкрайните разкази на моя дядо Мито – илинденец, за легендарните героите на нашия изстрадал народ. Бурното време рано ме грабна от моята естествена среда и ме качи на непознатия за мен детето кораб на живота, чиито платна бяха моите ту радостни, ту тъжни детски спомени и майчините песни – нежни и лирични като „Смиляна“ и „Биляна“, героични като „Църна се чума зададе“. И когато проговорих на чужд език (не един), сърцето продължаваше да припява все тези хубави майчини песни на моя майчин език. Разбрах, че песента е сила. В книгите на възрожденците братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и много други открих песни, които съм чувала от мъничка. Съзнателно подбирах образци от моя край, за да ги запазя за младите.

Моите песни, тръгнали от огнището в бяловаросаната къща на баба Велика, през ученическите хорове в Полша и хора на емигрантите в Прага, стигнаха до най-стария в България Ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“ – София, създаден през 1945 г. Признателна съм на художествените ръководители на този състав Иван Павлов и Димитър Динев, които повярваха в мен и ми дадоха простор за изява и развитие като народна певица. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища обогатих репертоара си с хубави песни за бита и борбите по тези земи. С този ансамбъл живях 30 години, с него изпях и записах най-хубавите си песни. Изнесохме безброй концерти в много страни по всички континенти . С него и с диригента Любен Тачев направих първите си записи в БНР. Песните ми са аранжирани от наши талантливи и известни композитори Иван Павлов, Любен Тачев, Никола Ваклинов, проф. Кирил Стефанов, Александър Кокарешков, Емил Колев и много други, на които съм дълбоко благодарна.

Певческата ми дейност беше част от моя трудов живот, изцяло и винаги в областта на културата. Завърших Карловия университет в Прага (Философско-филоложки факултет). Дебелите книги откриха пред жадните ми за знания очи богатата ни родова и историческа памет, неизчерпаемото ни фолклорно богатство. Моята любов и интерес към духовния живот на народа ни ме насочиха към активно участие в опазването и развитието на културните ценности и културния живот на столицата. Защото народ, който пази хилядолетната си традиция, не е дошъл случайно на този свят. От всички награди и отличия през годините, най-ценно за мен остава вашето отношение, скъпи приятели, към моите песни, което не позволява те да бъдат забравени и звучат ежедневно в ефир. Моята благодарност е този албум, който създадох с обич за вас!

   Любка Рондова