Светъл празник е днес, Лазаров ден!
Но и ден на тъга, ден на нова раздяла …
Традицията да отбелязваме четиридесетия ден от смъртта на човек е свързана със спомена за Възнесението на Христос, станало 40 дни след смъртта му, а заедно с това се свързва и с 40-дневното изкушение на Христос в пустинята, и с 40-годишното странстване на евреите след египетското робство. През апостолско време се е отбелязвал тридесетият ден от смъртта на човек, както е било в Стария Завет, защото апостолите по принцип са спазвали староеврейската традиция в някои религиозни обреди.
Отбелязването на четиридесетия ден от смъртта е свързано преди всичко с християнската вяра във Възкресението на човека. Макар да съществуват много спорни тълкувания на тези събития, свързани с митарствата, пречистването на душите и други подобни, в народната традиция този помен е останал като ден на раздялата на душата с живия свят.
Нека днес всички ние, които обичахме Любка, да освободим душата й от тежестта на нашата привързаност, да й позволим да олекне, да се възнесе и продължи свободно по пътя си.
Бог да я прости!
Споменът за Люба остава в сърцата ни – там, където са и нейните песни. Докато можеше, тя правеше това:
Ние продължаваме!
Великденски благотворителен базар