Любка Рондова е родена в с.Шестево, Костурско, Егейска Македония, в будно българско семейство. Нейният дядо Митьо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903).
„Роден под турско, умрял под гръцко робство като българин, върнал се от Америка. Живот!“
Гражданската война в Гърция (1946-1949) разпилява семейството по света. Любка Рондова, заедно с двамата си братя и още 28000 техни връстници на възраст между 2 и 14 години, стават така наречените „деца-бежанци”, които Демократичната армия на Гърция организирано извежда от страната през март и май 1948, за да ги предпази от ужаса на войната. Същото събитие е наречено от гръцката десница „отвличане на деца”. Така Любка още невръстна поема, през Албания и Югославия, трудните бежански пътеки на Европа. Тръгва на училище Полша, завършва гимназия в Чехия. Дипломира се като филолог във Философско-филоложкия факултет на Карловия университет в Прага. По-късно завършва квалификационни курсове по научна информация в Москва. Владее няколко чужди езика: гръцки, полски, чешки, руски.
„Събрахме се след 20 години – близки, но непознати…“
След двадесетгодишна раздяла семейството се събира в Прага от четирите посоки на света – Австралия, Узбекистан, Чехия и Полша и се изселва завинаги в София.
В България Любка Рондова работи като екскурзовод, кореспондент-преводач, редактор, началник отдел “Научна информация и квалификация” и отговорен секретар на изданието “Проблеми на рекламата” в държавното предприятие “Реклама”, в отдел за духовно развитие в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел “Култура” и секретар на Съвета за духовно развитие в община “В. Левски”, днес “Оборище”.
Високообразован човек, владеещ няколко езика, Любка Рондова добре съзнава значението на родовата памет и усърдно работи в тази насока през целия си живот. Наред с трудовата си дейност, тя неуморно събира и популяризира народни песни на българите от Македония. Талантливата певица, тръгнала от огнището в бяло варосаната къща на сладкогласната баба Велика, през ученическите хорове в Полша и хора на емигрантите в Прага, намира своята истинска сцена в най-стария в България Ансамбъл за народни песни и танци “Гоце Делчев” към Съюза на македонските културно-просветни дружества – София, създаден през 1945 г.
Любка Рондова с Ансамбъл „Гоце Делчев“, София, 1981
В него работи като солистка и филолог 30 години. Художествените ръководители на този състав Иван Павлов и Димитър Динев улавят самородния талант и с много вяра му дават простор за изява и развитие. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища тя обогатява репертоара си с пъстри песни за бита и борбите по тези земи. С този ансамбъл изпява и записва едни от най-хубавите си песни. Изнася множество концерти в много страни по всички континенти. С него и с диригента Любен Тачев прави първите си записи в БНР. Нейните песните са аранжирани от наши талантливи и известни композитори, сред които Иван Павлов, Любен Тачев, проф. Кирил Стефанов, Александър Кокарешков, Никола Ваклинов, Емил Колев и много други.
Любка Рондова има богата фонотека. Многобройни са записи й в Националното радио, с ансамбъла и самостоятелни, които остават в Златния фонд. Пъстра палитра от нейни изпълнения създава и съхранява радио Благоевград. В Националната телевизия, освен множество нейни песни, са създадени и десетки документални и художествени филми, свързани с разнообразни теми от българската, балканската и европейската история и култура. В богатата продукция на “Балкантон” нейни български и гръцки песни са включени в множество самостоятелни и сборни грамофонни плочи. През 1985 г. радио Детройт /Мичиган/ излъчва едночасово предаване със специално подбрани песни, което се разпространява на касета и дългосвиреща плоча “Родна песен”. Малко по-късно, по време на дните на българската култура в САЩ и Канада тя се представя блестящо в 17 концерта пред българска и американска публика, а телевизията в Ню Йорк на два пъти излъчва предаване за това. По време на едномесечното й турне в Австралия през 1988 г. радио Аделаида записва няколко нейни изпълнения. През 1995 г. фирма “Грами” издава на аудиокасета нови записи на певицата, а през 2001 г. фирма “ЗЕН Електроникс” събира в най-новия албум “Смиляна” на компактдиск най-доброто, създадено от певицата от за периода 1980 – 2000 г. В началото на 2002 г. “Ачък Радио” в Истанбул представя в едночасова емисия този албум. Чешкият културен институт в София организира специално честване на певицата в рамките на месецът на българо-чешкото ротарианско сътрудничество.
Л.Рондова успя да направи достояние на нашия народ богатството на песенното творчество на българите от Македония. Тя даде живот на десетки песни от сборниците на братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и други наши възрожденци, с които може да се гордее всеки българин.
Вече 40 години Л.Рондова работи неуморно за съхраняването на нашата оригинална етнокултура и на нашите традиции. Тя има свои млади последователи и ученици, а вече няколко години е преподавател в НБУ. Песните и запяха ансамбли, детски и ученически хорове и състави. “Смиляна”, “Биляна платно белеше”, “Кальо Калино девойко”, “Църна чума в Македония”, “На гости ти дойдох, Кито моме”, “Цъфнало цвеке шарено”, “Болен ми лежи”, “Айде слушай, калеш бре Ангьо” отдавна са станали визитна картичка на певицата и се пеят навсякъде, където живеят българи. Тя непрекъснато участвува в благотворителни концерти и събори, фестивали, фолклорни празници в цялата страна, граничните райони и западните покрайнини, на националните събори “Копривщица”, “Пирин пее”, “Рожен пее”.
Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни Любка Рондова създава и свои авторски песни по стихове на поети, с които е участвала в изданията на “Пирин Фест”. Огромният и опит и доброто познаване на народното творчество и дава възможност да създава музика по оригинални народни текстове, чиито мелодии са потънали безследно в мелницата на времето, като “Велико дульбер бугарко”, “Три коня лудо тераше”, “Будинска Яна” и други, които не се отличават от автентичните.
За дългогодишната си дейност, певческа и обществена, все в областта на културата и за приноса и в популяризирането и опазването на народните традиции, Любка Рондова е отличена с редица държавни отличия, ордени и медали , но както самата тя казва “нищо не може да се сравни с обичта на публиката, която е моята най-голяма награда и надежда”.
Животът на Любка Рондова е урок по патриотизъм, който тя определя простичко така: ”Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят”.