Журналистът Цветан Томчев е един от близките приятели на Любка Рондова. Даже бих казал, че те дори са роднини. И то по една особено деликатна линия – българщината. Неговият обектив помни и пази множество интересни кадри от съвместни преживелици. През 2006 година двамата започват заедно работа по филм, който да напомни непопулярната тема за трайната гръцката асимилационна политика спрямо българското население, която е невидима за нашите политици и през социализма, и през демокрацията. Десет години по-късно, след много труд и премеждия, със солидната подкрепа на Максим Караджов през цялото време, се появи филмът „Родена във въздуха“, който имаше своята официална премиера в Дома на киното в София през месец декември 2015 година.
Цветан с часове може да споделя преживяванията си и наученото от Люба по време на пътуванията и снимките в Гърция, Албания и Македония:
Любка Рондова е от изчезналия род на песенните българи. Така ги нарекох, след като тя ме заведе в родната си Егейска Македония. Близо 60 години не бе стъпвала там. Тя никога не се примири с манипулациите на гърците и сърбите. Веднъж ми разказа следното:
„Питат баща ми „Защо искаш да се изселваш в България, нали си македонец?”. А той им отвръща „Аз съм македонец – българин от Македония. В Македония има сърби, гърци, турци, албанци, но ние сме българи!”.
Това е заветът на баща и Васил, който тя следваше в житейския си път и само месеци преди да си отиде от този свят призна:
„Благодарна съм на моето родно село, на моята баба Велика и на моята майка Веселина за песните, които ме научиха. Всяка песен за мен е памет за времето, за събитията в моята Егейска Македония, за истината за българската история!”
С Любка Рондова сякаш си отиде и последния от рода на песенните българи, които не споделят мъките си, нито жалят съдбата си, а я изпяват в песен, за да я преживеят всеки път като Божия орис.
