Рожден ден. За първи път без рожденика. И все пак го предпочитам пред панахидите. Забелязал съм колко много ние, българите, се вторачваме в смъртта – броим я по дни, пишем некролози, които ламинираме и стоят закачени с месеци, дори години. А рожденият ден е веднъж в годината. И се случва да го пропуснем …

За Люба не беше така. На този ден обикновено телефоните й прегряваха, нямаше и минутка тишина. Обаждаха се всякакви хора – близки, познати, непознати, … от протокола, от етикета … Звънът на единия телефон прекъсваше разговора по другия. Тя обичаше да говори с хората. Радваше се на всеки разговор, търсеше в него нещо ново и интересно. Помнеше кой кой е, дори да го в чувала веднъж. Знаеше, че и другата страна този разговор е радост.

Днес ще бъде по-различно. Ние пак се сещаме за прекрасната Любка Рондова, отново ще го кажем или напишем, само дето тя няма да го чуе.

Чудих се дълго с какво да отбележа този рожден ден, първият без нея. Разбира се, че трябва да е с песен. И избрах тази. Не само защото е една от любимите ми, не само защото концертът се казва „Има надежда“, но и защото Люба правеше това постоянно, докато можеше. Милостта беше в душата й. Мило й беше за мъката на другите, със своята някак си беше свикнала. Много по-често за другите очите й се пълнеха със сълзи, губеха синия си цвят, ставаха по-дълбоки, сякаш искат да попият всичката мъка …

И това мое писание, уж за рожден ден, пък май заприлича на некролог … Обещавам да е последното такова!

Журналистът Цветан Томчев е един от близките приятели на Любка Рондова. Даже бих казал, че те дори са роднини. И то по една особено деликатна линия – българщината. Неговият обектив помни и пази множество интересни кадри от съвместни преживелици. През 2006 година двамата започват заедно работа по филм, който да напомни непопулярната тема за трайната гръцката асимилационна политика спрямо българското население, която е невидима за нашите политици и през социализма, и през демокрацията. Десет години по-късно, след много труд и премеждия, със солидната подкрепа на Максим Караджов през цялото време, се появи филмът „Родена във въздуха“, който имаше своята официална премиера в Дома на киното в София през месец декември 2015 година.

Цветан с часове може да споделя преживяванията си и наученото от Люба по време на пътуванията и снимките в Гърция, Албания и Македония:

Любка Рондова е от изчезналия род на песенните българи. Така ги нарекох, след като тя ме заведе в родната си Егейска Македония. Близо 60 години не бе стъпвала там. Тя никога не се примири с манипулациите на гърците и сърбите. Веднъж ми разказа следното:
„Питат баща ми „Защо искаш да се изселваш в България, нали си македонец?”. А той им отвръща „Аз съм македонец – българин от Македония. В Македония има сърби, гърци, турци, албанци, но ние сме българи!”.
Това е заветът на баща и Васил, който тя следваше в житейския си път и само месеци преди да си отиде от този свят призна:
„Благодарна съм на моето родно село, на моята баба Велика и на моята майка Веселина за песните, които ме научиха. Всяка песен за мен е памет за времето, за събитията в моята Егейска Македония, за истината за българската история!”
С Любка Рондова сякаш си отиде и последния от рода на песенните българи, които не споделят мъките си, нито жалят съдбата си, а я изпяват в песен, за да я преживеят всеки път като Божия орис.

На 26 април (вторник) 2016 г., от 19:00 часа в Дом на киното в София, е поредната прожекция на филма „Родена във въздуха“. Не пропускайте този филм, в него е вплетена много душа и много човечност!

Светъл празник е днес, Лазаров ден!

Но и ден на тъга, ден на нова раздяла …

Традицията да отбелязваме четиридесетия ден от смъртта на човек е свързана със спомена за Възнесението на Христос, станало 40 дни след смъртта му, а заедно с това се свързва и с 40-дневното изкушение на Христос в пустинята, и с 40-годишното странстване на евреите след египетското робство. През апостолско време се е отбелязвал тридесетият ден от смъртта на човек, както е било в Стария Завет, защото апостолите по принцип са спазвали староеврейската традиция в някои религиозни обреди.

Отбелязването на четиридесетия ден от смъртта е свързано преди всичко с християнската вяра във Възкресението на човека. Макар да съществуват много спорни тълкувания на тези събития, свързани с митарствата, пречистването на душите и други подобни, в народната традиция този помен е останал като ден на раздялата на душата с живия свят.

Нека днес всички ние, които обичахме Любка, да освободим душата й от тежестта на нашата привързаност, да й позволим да олекне, да се възнесе и продължи свободно по пътя си.

Бог да я прости!

Споменът за Люба остава в сърцата ни – там, където са и нейните песни. Докато можеше, тя правеше това:

Ние продължаваме!

Великденски благотворителен базар

Преди време, с този личен сайт на Любка Рондова, решихме да стартираме разработката на платформата folklorbg.com. Причините за нашия избор бяха простички. Вече познавахме добре Люба, тъй като от 2000 г. сме издатели на всички нейни самостоятелни албуми на CD. Познавахме я, и то не само като народна певица. Защото тя беше много повече. Човек с драматична съдба, богата ерудиция, много знания, отлична памет, ясна житейска философия и ценности. Както казва един колега, „Вселена е Любка Рондова – няма нещо, което не можеш да намериш в нея!“. Имахме сериозни планове, както подхожда на всяко ново начало. За съжаление, не смогнахме да ги реализираме…

Нищо в този сайт досега не е публикувано без одобрението на Любка Рондова, без нейната редакция и лична позиция. Така беше до 15 март 2016 година…

Продължаваме сами! Докато са живи песните й, дотогава и ние ще намираме какво да разкажем за нея. Правдиво, прецизно, патриотично. И най-вече строго самовзискателно – точно както го правеше тя!

Екип FlexoStudio

Прожекция във Велико Търново на 20 април 2016 година

„Родена във въздуха“ е един филм на журналистите Цветан Томчев и Максим Караджов за съдбата на прокудените българчета от Егейска Македония, а главен герой е Любка Рондова. Филмът напомня непопулярната тема за трайната гръцката асимилационна политика спрямо българското население, невидима за нашите политици и през социализма, и през демокрацията. Премиерата беше Дом на киното в София на 1 декември 2015 г. Оттогава, заради интереса към тази тема, са реализирани с успех още десетина гостувания и прожекции из цялата страна.

Любезен домакин на представянето на филма „Родена във въздуха“ в старопрестолния град е Студентският съвет на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“. Прожекцията е в Голямата зала на Общината от 18:00 часа.

Не пропускайте този филм!

БНР – Нощен Хоризонт, 19.03.2016 г.

Изпратихме Любка Рондова. Простихме се с нея. Отрупахме я с цветя. Изслушахме траурни слова, изпратени от Президента, Министъра на културата, други институции. Безупречна църковна служба посегна да утеши сърцата ни. Пяхме „Смиляна“ тихо, през сълзи. Това стана в неделя, на 20 март 2016 г. Какво следва? Оценяваме ли какво загубихме? Колко ще я помним? Ще слушаме ли песните? Ще ги пеем ли? Как?

Попаднах днес на това чудесно предаване „Нощен Хоризонт“ от 19 март 2016 г. Докато го слушах имах чувството, че студиото е в дома ми и всички участници  са ми на гости. И аз им бях на гости. И Люба беше до мен. Аплодисменти за водещия Румен Стоичков! Така свършена журналистическа работа е гордост за гилдията, смисъл за национална медия, удоволствие и изживяване за слушателите.

Поклонение:

20 март 2016 г.

12:30 часа

Храм „Света София“

Документален филм с Любка Рондова

„Родена във въздуха“ е авторски документален проект на журналистите Максим Караджов и Цветан Томчев. Авторите от години следят проявите на дискриминация на етническа основа в Гърция и този филм е посветен на малко познатата и до днес тема за репресиите и последователната държавна политика за асимилацията на коренното българско население, населяващо в Северна Гърция. „Възродителният процес”, провеждан от Атина през целия ХХ век и до днес, остава невидим за официалната политика на България.

Основен герой във филма „Родена във въздуха” е Любка Рондова. Родом от с. Шестево, Костурско, едва 10-годишна тя по неволя става част от 28000 деца-бежанци, изведени сами нелегално от Гърция и разселени из Европа. След близо 60 години, заедно с авторите на филма, тя се завръща в родното си село. Посреща я кошмарната реалност на обезлюдените български села в Костурско и руините на родната й къща в заличеното Шестево. Малцината останали там нейни връстници са погърчени – нямат право да носят български имена, да говорят своя роден език, да пеят на български песните си, живеят в страх да разкриват идентичността си. Неоценимо достойнство на филма е това, че всички участниците в него (с изключение само на един) застават с имената и лицата си. Това подсилва достоверността на техния разказ за преживените мъки и теглила.

От село Шестево, по пътя на бежанците през Преспа, Охрид и до Албания, Любка Рондова среща малцина оцелели свои роднини и близки, след повече от половин век раздяла. През много сълзи и спомени напират и песните, надживели времето. Мелодията се пази лесно, нея можеш да си я тананикаш, да си я подсвиркваш. Но българските думи са забранени, не можеш да ги пееш на глас. Стояли са десетилетия там, дълбоко в сърцето, свидетели на небивали човешки драми и са чакали момента на тази среща, за да излязат отново свободни на воля.

Филмът е заснет с дарения от родолюбиви българи и разпространението му цели набирането на средства за заснемане на нова продукция за дискриминацията на сънародниците ни.

Не пропускайте този филм!

Следваща прожекция в София на 12 януари от 19:00 в Дом на киното.
научи повече…

След „Родена във въздуха“ всеки зрител с удивление ще установи колко ясна и видима разлика между искреното родолюбие и парадния патриотизъм. А това е особено важно днес.

Победителите в категория „За цялостен принос към българския фолклор“ на Годишни фолклорни награди „Гюрга Пинджурова – 2015″ са Любка Рондова и Ради Радев. Наградите, статуетка и плакет, бяха връчени на 20 февруари 2015 г. на емоционална церемония, организирана от Радио „Менци“ и Сдружение „Наследници на фолклорния огън“ с представители на български медии, в уютната атмосфера на ресторант „Мома“. Присъстващите получиха като подарък за спомен албумите на Любка Рондова („Смиляна“, „Песните са моите деца“, „Дъщеря на Егея“)  и книгата на Ради Радев „Ах тия шопи“.

Скъпи приятели,

Българската култура и българският фолклор, като нейна душа, са били и са смисълът на моя живот. Попаднах в следвоенна София неканена, без приятели, дори без познати, с изгубено детство, а вместо него – нерадостни бежански спомени. Но благодарение на вашата обич и подкрепа успях да подредя живота си, да изпея песните си – моите песни, тръгнали от огнището в бяловаросаната къща на баба Велика, през ученическите хорове в Полша и хора на емигрантите в Прага и стигнали до най-стария в България Ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“ – София, създаден през 1945 г., в който работих като солист и филолог цели 30 години. Дълбоко съм убедена, че сътвореното през вековете от предците ни трябва да се съхрани, обогати и предаде на бъдните поколения. За 40 години съм пяла на петте континента и знам, че песента на езика на мама е сила, затова подбирам образци от моя роден егейския край. Събирала съм ги десетилетия, за да ги оставя живи , както са завещани от предците ни – нежни и лирични като „Смиляна“ и „Биляна“, героични като „Църна се чума зададе“, закачливи, като „Женил се Петре войвода“ и „Извор вода изворваше“. Тези песни носят любовта и болката, мъката и надеждата на българите от този край и са блестящ пример за прекрасния български диалект. Нарочно запазвам старите диалектни форми и думи, защото в тях е скрита богата изразност и много топлина. Всичките си песни съм изпяла с любов и от сърце. Звучат ми като стон и ехо от моята Македония. С годините и опита натрупах смелост да създам и свои авторски песни на фолклорна основа, които са ми особено скъпи, защото струят от сърцето ми. В тях изпях и мъката си, и своята обич към вас.

Дълбоко съм признателна на всички хора, които през годините повярваха в мен, протегнаха ми ръка, дадоха ми простор – художествените ръководители на Ансамбъл „Гоце Делчев“, композитори, поети, колеги музиканти, режисьори и оператори от киното, телевизията и радиото. Срещата ми с всеки от тях обогатяваше не само репертоара, но и душата ми.

Благодарна съм на младите хора, които ми се довериха и сега като мои ученици и студенти вече имат собствен артистичен път! Радвам се, че в българския именник са вписани имената Биляна и Смиляна! И ако първото можем да приемем за популярно и традиционно, лаская се да смятам, че петте момиченца, за които аз знам, са кръстени с второто на моята „Смиляна“.

Благодаря и на тези, които оцениха труда ми с важни държавни и правителствени ордени и отличия! Благодаря най-сърдечно на организаторите на Годишни фолклорни награди 2015 – Сдружение „Наследници на фолклорния огън“ и радио „Менци“, – за тази номинация за цялостен принос към българския фолклор! Благодаря на хората, които гласуваха за мен! От всички награди и отличия през годините, най-ценна за мен остава вашата обич, скъпи приятели, към моите песни, която не позволява те да бъдат забравени и звучат ежедневно в ефир.

От сърце поздравявам господин Ради Радев, с когото сме работили заедно – това едно заслужено признание за човек, сътворил на сцената толкова много красота! Честито и на останалите номинирани и победители в отделните категории на Годишни фолклорни награди 2015!

Защото народ, който пази хилядолетната си традиция, не е дошъл случайно на този свят. А на един народ, ако му вземеш езика, вярата и традициите, „пиши го бегал“! Нека пазим фолклорния огън! Бъдете ми живи и здрави!

С много обич и благодарност,
Ваша: Любка Рондова